Домът трябва да бъде безопасно място.
Научете се да разпознавате предупредителните знаци на домашно насилие Преди едно дете да изчезне.
Домът трябва да бъде безопасно място. Когато не е, някои деца не виждат друг избор освен да избягат. Разпознаването на признаците на домашно насилие може да помогне да се предотврати изчезването на дете.
Домашното насилие е една от основните причини децата да бягат от вкъщи и да изчезват в Европа. Децата, които преживяват насилие, тормоз, пренебрегване или насилствен контрол у дома, често не могат да говорят за това. Но възрастните, които те срещат в ежедневието си – учители, треньори, съседи, младежки работници, членове на семейството – често са в най-добра позиция да забележат, че нещо не е наред. Тази кампания предлага на възрастните около детето подход от три стъпки, за да помогнат за неговата защита: Разпознайте признаците, Протегнете ръка и Подайте сигнал.
Подход в три стъпки
Ако сте част от ежедневието на едно дете, три стъпки могат да ви помогнат да го защитите: разпознаване на признаците, протягане на контакт и подаване на сигнал.
РАЗПОЗНАЙТЕ
Научете се да забелязвате поведенческите признаци, които могат да подсказват, че детето живее в среда на домашно насилие или тормоз.
ПРОТЕГНЕТЕ РЪКА
Говорете с детето по безопасен и ненатрапчив начин, без осъждане. Покажете му, че не е само и че помощ е налична.
ПОДАЙТЕ СИГНАЛ
Споделете притесненията си с човек или служба, които могат да помогнат -било то във вашата организация или чрез съответните служби във вашата държава.
Разпознайте
Разпознаване на моделите на риск
Тази кампания определя пет основни признака, които могат да показват, че детето живее в небезопасна домашна среда. Те са базирани на научни изследвания и национални указания и са прегледани от психолози и специалисти от цяла Европа. Един отделен признак може да има много причини и винаги трябва да се разглежда в контекста на възрастта, характера и средата на детето. Но когато няколко признака се проявяват едновременно при едно и също дете, на това трябва да се обърне внимание.
1. Внезапни промени в поведението
Дете, което преди е било общително, може да стане тихо и затворено. Дете, което обикновено е спокойно, може да стане агресивно или лесно разстроено. Други признаци включват проблеми със съня, загуба на интерес към дейности, които преди са му харесвали, умора или разсеяност в училище, оплаквания от главоболие или болки в стомаха, както и видима промяна в хранителните навици. При по-малките деца това може да се прояви като регресия, например напикаване или смучене на палеца. Не непременно една отделна промяна е повод за тревога, но когато се появят няколко промени едновременно, или когато нещо у детето изглежда различно, на това трябва да се обърне внимание.
2. Необясними наранявания
Физическите наранявания често са най-видимият признак на насилие. Те могат да включват синини или следи на необичайни места (като ушите, врата или вътрешната част на бедрата), наранявания в различен стадий на заздравяване, стряскане при допир или носене на прикриващи дрехи в топло време. Когато бъде попитано за нараняването, детето може да изглежда необичайно тревожно, да поглежда към възрастен преди да отговори или да даде обяснение, което не съответства напълно на самото нараняване. Въпреки че едно отделно нараняване не доказва насилие, моделът на необясними или противоречиви наранявания с времето е сигнал, който не бива да бъде пренебрегван.
3. Постоянна напрегнатост / свръхбдителност
Дете, живеещо в среда на насилие, може да изглежда постоянно напрегнато. То може лесно да се стряска от повишен тон или внезапни движения, да изглежда неспособно да се отпусне или внимателно да наблюдава възрастните около себе си. В класната стая или спортния клуб може да изглежда по-фокусирано върху настроението на околните, отколкото върху самата дейност. Физическите признаци могат да включват видимо напрежение в тялото, стиснати юмруци или челюст, или ускорено дишане. Това надхвърля обичайната тревожност -това е постоянна бдителност, породена от очакването, че нещо лошо може да се случи във всеки един момент.
4. Страх от прибиране у дома или от конкретен човек
Дете може видимо да се напрегне или разстрои, когато дойде време да се прибере у дома, или да се опитва да отлага тръгването с многократни извинения. То може да изглежда тревожно в края на учебния ден, да търси близостта на учител или друг доверен възрастен, или да избягва да остава само по време на вземане от училище. Това, което отличава този признак от общата промяна в поведението е, че страхът е ясно свързан с определено място, момент или човек.
5. Трудност да говори открито за дома или семейството
Дете може да стане видимо тихо, предпазливо или да изпитва неудобство, когато стане дума за дома или семейния живот. То може да избягва въпроси, бързо да сменя темата, да дава неясни отговори или да изглежда притеснено да не каже нещо погрешно. Някои деца избягват зрителен контакт или емоционално се затварят, когато се засегне лична тема. Други могат да реагират по по-неочакван начин, например с нервен смях или настояване, че у дома всичко е наред, дори когато това може да не е така. Когато тази неохота се появи внезапно или заедно с други признаци, това може да показва, че детето не се чувства достатъчно сигурно, за да говори открито.
Протегнете ръка
Един отделен признак не означава непременно, че детето преживява насилие, но когато няколко признака се появят едновременно или когато нещо у детето продължава да ви тревожи, доверете се на инстинкта си. Установяването на контакт може да помогне за защитата на детето преди ситуацията да се влоши и преди бягството да започне да изглежда като единствения изход.
Децата, живеещи в среда на насилие у дома, рядко говорят сами за това. Те може да нямат думите, да са били научени да мълчат или да се чувстват отговорни да защитят родител. Понякога детето има нужда някой друг да направи първата крачка.
Как да започнете разговора
Кликнете тук, за да видите няколко съвета и указания
Как да започнете разговора
Кликнете тук, за да видите няколко съвета и указания
Изберете спокоен момент, далеч от други хора. Бъдете естествени и открити. Вашата роля не е да разследвате, а да създадете безопасен момент, в който детето да може да говори.
Избягвайте директна конфронтация с децата по отношение на забелязаната промяна. Вместо това може да кажете:
„Забелязах, че напоследък изглеждаш притеснен/а. Тук съм, ако искаш да поговорим.“
„Не е нужно да ми казваш нищо, но ако нещо те тревожи, бих искал/а да помогна.“
Ако детето се отпусне, изслушайте го. Оставете го да използва собствените си думи. Запазете спокойствие, дори ако това, което споделя, е трудно за чуване. Не обещавайте да запазите чутото в тайна-обяснете, че може да се наложи да включите човек, който може да помогне, но че ще го направите с мисъл за неговата безопасност.
Ако детето не се отпусне, това е напълно нормално. Не настоявайте, но му покажете, че вратата остава отворена. Някои деца имат нужда от повече време или от повече от един момент, преди да се почувстват достатъчно сигурни, за да говорят. Междувременно продължавайте да обръщате внимание. А ако не сте сигурни дали притесненията ви са основателни, помислете дали да не поговорите с колега или човек, на когото имате доверие. Възможно е да не сте единственият, който е забелязал нещо.
Подайте сигнал
Обърнете се към човек или служба, които могат да помогнат. Ако работите професионално с деца, това може да е отговорник по закрила на детето, училищен психолог или социален работник във вашата организация. Ако сте член на семейството, съсед или друг човек, загрижен за детето, свържете се със съответните служби във вашата държава.
Споделянето на притеснение не е обвинение -то е начин да се гарантира, че ситуацията на детето ще бъде видяна от човек с необходимата експертиза да помогне.
Ако смятате, че детето е в непосредствена опасност, свържете се с местните служби за спешна помощ.
Домът трябва да бъде безопасно място
Налично на 14 езика
Консултирани експерти
Признаците и насоките, включени в тази кампания, са разработени въз основа на научни изследвания и национални насоки и са индивидуално прегледани от експерти по детска психология, педиатрия, съдебна психология и случаи на изчезнали лица от цяла Европа. Благодарни сме за тяхната ценна обратна връзка и принос.
Maria João M. Cosme
Clinical Psychologist at Instituto de Apoio à Criança, Portugal
Meltini Fragkioudaki
Psychologist & Project Officer at the Greek Safer Internet Center, FORTH, Greece
Prof. Fiona Gabbert
Professor of Applied Psychology & Director of the Forensic Psychology Unit, Goldsmiths, University of London, United Kingdom
Isabella Partridge
Policy and Public Affairs Officer at The Children’s Society, United Kingdom
Carlo Schippers
Former Missing Persons Expert at the Dutch National Police, Netherlands
Dr. Joana Topa
Assistant Professor & Researcher in Social Psychology, University of Maia / University of Porto, Portugal
Dr. Arine Vlieger
Pediatrician, St Antonius Hospital, Netherlands
Източници
Отказ от отговорност
Моля, имайте предвид, че всички изображения на персонажи и ситуации, използвани на този уебсайт, са генерирани с помощта на изкуствен интелект (AI). Всяка прилика с реални лица, живи или починали, с действителни деца или конкретни събития е напълно неволна и случайна. Тези визуализации са предназначени единствено за илюстративни и образователни цели – за подпомагане разпознаването на поведенчески модели и подкрепа на инициативи за безопасност на децата.
Амбър Алърт Юроп, Европейският център за изчезнали деца, е паневропейска фондация, обединяваща 85 организации в 29 държави с мисията за нула изчезнали деца в Европа. Ние свързваме органите на реда и правосъдието, министерства на вътрешните работи, организации на гражданското общество, университети и полицейски академии, за да предпазваме децата от изчезване, да подобряваме издирването на изчезнали деца и да се справяме с първопричините чрез научнообосновани изследвания и добри практики.